, Което отличава метафора от епитета

Разликата между метафора и епитет

епитет и метафора се отнася до средствата за художествено изразяване, поради което става стилистично експресивен, въображение, части. За да се определи разликата между тях може да бъде трудно, поради факта, че метафора, епитет, а не са пряка и преносен смисъл, че се случва на ниво асоциации между обекти, явления и техните характеристики, действие или състояние.

на епитет е фигуративен дефиниция, която е стабилна функция на изобразеното влажна пръст, мълния реакцията; мълчаливо свидетелстват; помитам, прокарвам пътя.

В едно изречение един епитет винаги е свързан с една дума, към която се отнася: едно съществително или глагол. Например: замръзнала слана, нежно слънце; болезнено бучене.

По отношение на смисъл и стилистични функции епитетите се класифицират като постоянни, изобразителни и изразителни.

Постоянните епитети са характерни за разговорното говорене и устното фолклорно изкуство. Те са стабилни и често се възприемат като nechlenimye завъртания на речта, са богати на символично значение:

добър човек, топли на страната, на древния свят, в бързината, да летят куршуми. глобата епитети разпределени значителна обща атрибут на редица обекти или явления, подчертано от писане:

златна есен, здрав ум, ням мълчание бащина съвети .

Изразителните епитети съдържат субективна преценка на автора, във връзка с приложения текст определя думата неяснотата и да служи като една от проявите на индивидуален стил в литературното творчество. Примери за това са епитетите, които се намират в поезията на Борис Пастернак:

Звънецът не пият

kostolomnyh dewdrops ; Незабравимият септември

се изсипва в Спаски; … смаже

Суха тъга на дъното на очите. Метафората

като вид пътека е близо до експресивни епитети. Тя се основава на сходството на обектите и явленията, сходството на техните характеристики или по аналогия с действията и състоянията. По-често метафората се изразява не в една дума, а в разширена конструкция, която съдържа определено преносимо значение.

Това може да отразява образа на външни или вътрешни характеристики: форма, цвят, вкус, съдържание:

Въздушни

узряло грозде, висящи звездите . (Сравнение във форма) Бушките

са осеяни с розови перли . (Сравнение във форма и цвят) Зимният студ прониква в сърцето му и отнема

живота на ярки цветове . (Сравнение на съдържанието на случващото се)

В метафората няма директна индикация за предмета на сравнението. Той не се съсредоточава върху приликите, но предизвиква асоциации, които са многостранни в процеса на субективно възприемане на художествения текст.

Метафората може да е сложно и съчетават множество изображения, създаване на емоционален фон на поетичната реч:

Тесни улици изцеден пространство

Преди стъклопис в катедралата.

Какво мечтая с такава постоянство

Градът, на крачка от морето?

Заключения Topinfoweb.com. en

Епитът е средство за артистичен израз, което служи като фигуративна дефиниция и се отнася до конкретен предмет, феномен или действие.Метафората е един вид път, използван в речта за асоциативна връзка на поетичните образи въз основа на тяхната прилика.

1. епитетите в едно изречение са изразени от прилагателни, съществителни като приложения наречия, които показват курс на действие. Метафорите са синтактично устройство, състоящо се от различни части на речта граматически свързани.
2. Епитът може да влезе в подробна метафора. Метафората никога не действа като епитет, защото липсва смисъла на дадено определение.